От един ранен ученик(ученичка) (Оригиналът на китайски)

Преди 20 години, още преди Учителят да стане толкова известна и с много последователи-духовно практикуващи, Тя живееше в една планина в Синдиан в предградията на Тайпей, с малко на брой ученици-монаси. Ние живеехме в къща, която първоначално беше в руини и обградена от плевели, но успяхме да я наемем на ниска цена. По онова време имахме около 10,000 НТ долара (около 300 US долара) на месец, които трябваше да ни стигнат за наема, прехраната, битовите нужди и ремонти. Въпреки оскъдния бюджет, Учителят винаги молеше учениците да купуват и да доставят неща от ежедневна необходимост за различни домове за сираци и за хора в нужда.

Учителят никога не се тревожеше за пари, дори когато Я информирахме, че са останали малко. Тя не го приемаше на сериозно и продължаваше да ни казва да даваме останалото на онези, които бяха в по-отчаяно положение. Когато веднъж казах на Учителя, че се притеснявам за финансовото ни положение, Тя отвърна, че всичко е наред, дори да нямаме изобщо никакъв доход, и добави, че би могла да преподава английски, за да ни издържа, стига да сме усърдни в духовната си практика. Думите на Учителя докоснаха дълбоко сърцето ми и оставиха неизличим белег в паметта ми.

Учителят имаше щедро сърце за другите, така че никога не търсеше личен физически комфорт. Никога не искаше нищо за Себе Си, дори неща от първа необходимост. Един от най-незабравимите случаи беше, когато Тя се нуждаеше от зимно палто, но не беше помолила учениците да Й купят. Точно тогава една духовно практикуваща се появи с парче плат, бракувано от някаква фабрика. Ученичката каза, че би било жалко този плат да бъде изхвърлен и го донесе при нас. Когато давах плата на Учителя, Тя каза, "Бог знае от какво имам нужда". Едва тогава осъзнах, че Учителят няма достатъчно зимни дрехи. Не можех да не Я попитам, защо трябва да понася такова страдание, след като само е трябвало да помоли и ние, учениците, веднага бихме изпълнили молбата Й. Тя каза: "Това не е страдание. Всичко става по волята на Бог. Ако Бог мисли, че аз наистина се нуждая от нещо, Той (Тя) ще ми изпрати някой да ми го донесе". Никога няма да забравя този случай. В сърцето Си Учителят мисли само за другите и никога за Себе Си. Не би помолила дори за най-обикновено палто. Как би могъл някой да бъде в такова благородно състояние на ума, без каквито и да е желания за себе си, ако не е наистина без капчица его?

Учителят винаги ни е учила да бъдем честни и почтени. Веднъж минавахме покрай отдалечена овощна градина и някои ученици откъснаха малко плодове, за да утолят жаждата си. Когато забеляза това, Тя незабавно ни каза: "Ако нещо не ни принадлежи, независимо дали е стръкче трева или дърво, не трябва да го взимаме. Духовно практикуващите трябва да бъдат почтени." Учителят ни инструктира да оставим малко пари - повече от достатъчно, за да се плати за плодовете - в пластмасова торбичка, и да я вържем на дървото за собственика на овощната градина. Това беше дребен инцидент, но той остави дълбок отпечатък в сърцата на учениците. Обикновените хора не биха сметнали откъсването на няколко плода за голяма работа, когато не е имало свидетели. Но Учителят каза: "Ние трябва да се държим както подобава дори когато никой не ни гледа".

Веднъж затворник, осъден на смърт, написа писмо на Учителя, казвайки, че имал шанса да вземе от някого книгата "Ключът към незабавното просветление" и бил дълбоко трогнат от учението Й. Той казваше, че само ако е имал късмета да узнае по-рано за Нейното учение, не би допуснал такава голяма грешка, извършена от невежество. Той благодареше на Учителя, че му е дала нов живот и му е помогнала да се изправи без страх пред смъртта. Също така той даваше клетва да посвети следващия си живот на следване на просветлен Учител в духовната практика. Когато Учителят чу писмото, очите Й се напълниха със сълзи и Тя каза: "Това, което е от полза за другите, бих пожертвала и живота си, за да го направя."

Би ли могъл такъв наистина просветлен Учител, който иска да даде живота Си за благото на живите същества, да търси ефимерни материални облаги за Себе Си? Тези кратки, но истински истории, макар и известни на малък брой хора са доказателство, че всяка дума и действие на Учителя са пример за честност и безкористност. Въпреки че Учителят не се грижи за репутацията Си и отдавна е отхвърлила всякаква привързаност към физическия живот и смърт, все пак бихме искали да осветлим Нейните най-благородни страни чрез тези няколко обикновени истории между Учителя и учениците.

<<	Съдържание	>>
Изпрати тази страница на приятели