Има друга история за един мюсюлмански цар в Делхи. Във всички истински религиозни предписания, всички просветлени Светци са препоръчвали едно и също. Без значение дали светецът е припечелвал доходите си като домакин на стопанство и е спестявал, докато се съберат достатъчно, за да тръгне да проповядва Дарма (учението), или е живеел от дарения, но тогава е взимал само толкова, колкото да преживява и да може да помага да хората духовно.

Живеел по онова време мюсюлмански цар на име Насрудин, който управлявал Делхи. Аз ще ви прочета и надслова на тази история, която се нарича "Честна печалба". Той е от древноеврейска поговорка. Представяте ли си? Случайно пак дойдохме до еврейската традиция! Ето го: "Нека вашият живот бъде без алчност," (в смисъл без ламтеж) "и бъдете доволни с онова, което имате." Т. е. каквото имате - бъдете щастливи с него; без лакомия, без ламтеж за повече от това, което вече имате или което естествено идва на пътя ви. "Защото Той (Бог) е казал: 'Аз никога няма да те изоставя или отхвърля.' Господ е пастир мой, помощник мой, и аз не се страхувам от онова, което хората ще ми сторят."

Ако имате вяра в Бог, няма да имате страх от нищо - ето какво означава! Просто бъдете щастливи с това, което имате, разбирате ли? Всички религии казват едно и също: бъди честен, припечелвай прехраната си и живей семпло. Цар Насрудин бил един от онези, които живеели точно според тази поговорка, от еврейската религиозна традиция. Той бил мюсюлмански владетел, управляващ в Делхи, и никога не бил похарчил и една стотинка от царската хазна за себе си, винаги припечелвал сам прехраната си.

Как правел това? Как може цар да печели прехраната си? На повечето царе и членове на царското семейство не им е позволено да работят, от страх да не загубят своето достойнство и авторитет. Тогава ще станат като обикновените хора; като работещите, като всички останали, печелещи парите си. И как тогава би управлявал, ако стане такъв? Той намерил чуден начин; сега ще видим!

След като се погрижел за всички дворцови дела през деня, царят се прибирал през нощта и собственоръчно преписвал Корана, размножавал го, след което го давал на прислужника си да го продава на пазара. Това си било чисто духовна дейност. И каквото припечелвал от това, харчел го за себе си и за своето семейство. Е, не е ли бил един изключително почтен крал? Би трябвало да го аплодираме! (Аплодисменти)

В Китай също има подобна традиция. Живял един Учител, който работел по цял ден и казвал, че ако един ден не работи, един ден няма и да яде. Неговото име било Бай Дзанг. Докато съвсем не остарял, продължавал да работи и да работи. Един ден, тъй като вече бил много стар, учениците му скрили инструментите, за да си почине, защото той обикновено излизал и садял зеленчуци. Така че те скрили инструментите му. И през този ден той не хапнал нищо. Един ден без труд - един ден без храна. Това е. Това било неговото мото. И живеел като жив пример до дълбока старост.

Добре, сега да се върнем в Делхи. Един от прислужниците на царя не бил получавал никакви пари от много месеци. И тогава един ден дошло писмо от неговото семейство, което живеело много надалеч, и го молели да се прибере веднага за някакви неотложни дела. Затова прислужникът се нуждаел от пари, за да си отиде вкъщи и, разбира се, да занесе подаръци на семейството. Трябва да знаете, че за да си прислужник на такъв цар, трябва също да си много добър духовно практикуващ. Най-вероятно той само е работил, без да се интересува от заплата. Но царят сигурно му е давал някакви джобни пари, за следобедни закусчици. (Учителят се смее)

Прислужникът трябвало да се прибере вкъщи. Тогава царят му казал: "Съжалявам, точно сега нямам никакви пари." (Учителят се смее) О! Що за цар! Такъв беден цар. "Би ли изчакал малко?" Минали няколко месеца и прислужникът наистина трябвало да се прибере вкъщи, защото получил ново послание от семейството си, че трябва незабавно да се върне. Някой от членовете на семейството бил болен и може би на смъртно легло, и затова се нуждаели от пари. Така че той помолил царя да го пусне да се върне у дома.

Когато бил готов да тръгне, царят му дал две рупии. О, Боже! Това е около два цента в тайвански пари, а няма и два цента в американски! Царят му казал: "Въпреки че тези пари са много малко, те са от моята честна печалба. Затова ще привлекат изобилие. Това е Божия небесна благословия. Всеки ще разбере, че това са много чисти пари - Небето знае това. Така че не се притеснявай; бъди щастлив с тях!"

Прислужникът бил много изненадан от такова "огромно" количество от две рупии, което се равнява на два тайвански цента и е съвсем нищо, дори сега. Но царят казал: "Бог ще те благослови в изобилие, защото моите пари са честни. Затова моля те върви си по пътя и не съжалявай за нищо. Бог ще те благослови!" И прислужникът тръгнал. Нищо друго не му оставало. Царят нямал пари да му даде, така че какво можел да направи? И човекът тръгнал на далечен път само с две рупии. Но макар и да имал доверие и вяра в царя, все пак в ума си се питал: как ще срещне семейството си с празни ръце? Когато пристигне вкъщи, семейството му ще очаква подаръци. Да бъде прислужник на царя, а да се върне у дома с празни ръце, как да им обясни това? Защото хората обикновено мислят така: ако работиш за царя или имаш висока позиция в обществото, семейството и роднините ти очакват по-големи подаръци - парични или други. Това е нормално, нали?

И така, прислужникът преживял трудни моменти, вървял с натежало сърце и си мислел какво да прави. По пътя към дома той нямал пари за никакви луксозни неща, нито можел да си позволи превоз или нещо такова. Но случайно съзрял купчинка вкусни, узрели, червени, сочни нарове. Знаете ли какво е нар? Той е като червена ябълка, а вътре има прозрачни, подобни на рубини, малки, малки зрънца с плътна обвивка. Той е много красив отвътре - като скъпоценен камък, ако го отворите. Човекът дал двете рупии, дал всичко; мислел, че ще може да купи само един нар, за да задоволи желанието си. И тъй като с две рупии не можеш да купиш кой знае какво, нямало защо да ги пази. Искал само да хапне плод. Но останал много изненадан: за две рупии получил една голяяяма торба с нарове! И бил много щастлив! Хапнал малко и се заситил.

И както си вървял с един нар в ръката и с нарове в торбата, преминал границата към другата страна. Царицата на тази страна била много болна и докторите посъветвали царя, че само сок от нар ще я излекува. Но тук нямало такъв плод, а и представа си нямали откъде да намерят. Тогава оставили съобщения навсякъде: "Който може да намери нарове, моля да ги донесе в двореца и царят ще го възнагради богато."

О, прислужникът имал цяла торба с нарове, а и бил вече съвсем близо до двореца! Той помолил да влезе и, разбира се, поднесъл наровете на царицата. Тя хапнала толкова, колкото й трябвало, а царят бил така щастлив от нейното възстановяване, че възнаградил този прислужник на индийския цар на Делхи с по хиляда рупии за всеки нар! О! Можете ли да си представите колко много било това? Поне десет или двайсет хиляди рупии; това са много пари! Сега прислужникът бил на върха на щастието! Той дал по малко на двамата войници, които го съпровождали до вкъщи, тъй като царят се страхувал, че някой може да го ограби или нарани, като се движи с толкова много пари. Каква чест! Затова като пристигнал вкъщи, дал малко пари на войниците, а останалото дал на семейството си.

Колко щастливи били те, възхвалявайки царя на Делхи за неговата щедрост! А прислужникът на никого нищо не казал. (Учителят и всички се смеят) Точно както семейството му очаквало, прислужникът на краля донесъл у дома много пари и подаръци, защото той освен това купил и подаръци по пътя. Всички били щастливи и възхвалявали царя до небесата.

Ето как само от две рупии, прислужникът пожънал богат урожай на имущество и притежания и направил цялото си семейство и род щастливи. Оттогава нататък той имал още по-голяма вяра в царя, макар че и преди му вярвал. Но сега може би вярвал повече в неговото величие, святост, честност и чисто сърце. Край на историята! (Аплодисменти)

<< Съдържание >> Изпрати тази страница на приятели