Няма нищо, за което да си струва да умреш. Нищо! Бог не ви е дал живот, за да умрете за нещо. Освен за да намериш Бог, за нищо друго не си струва да умреш. На хората трябва да се дава надежда, вдъхновение за живот, а не за смърт. Помните ли една от моите поеми, където казвам, че не искам никога да порасна, за да бъда герой, да водя война и да умра? Това не е моя работа, нали? Това не е моя работа. Не сте се родили и да пораснете, само за да водите война и да умрете. Не е ли абсурдно? Не би трябвало никога да воюваме; толкова сме изостанали. Ако не бяхте вие - Куан Ин практикуващите, да красите земята, да благославяте атмосферата с любов и универсална енергия, тази земя скоро щеше да бъде вече "капут" (в смисъл разрушена). Така че ние просто я поддържаме и чакаме човечеството да се пробуди повече и да направи нещо. Ако не, тя ще загине. Ние така или иначе ще си тръгнем, рано или късно; за нас няма проблем. Но това е толкова негативен път. Да предположим, че земята загине сега, ние бихме могли да отидем на по-високо ниво. Ние сме вече там и вече сме в безопасност, но другите хора, ако умрат по този начин, ще бъдат в шок, в състояние на вцепенение за дълго, дълго време - хилядолетия - преди да се пробудят. И тогава тяхната атмосфера ще се прояви отново в друг вид свят, и те отново ще воюват помежду си, защото не е приключил мисловният им процес. Не са достигнали до разбирането за мира и "Обичай ближния си". Не са го направили. Така че, ако се събудят отново от унеса си след хиляди години, ще правят същото отново.
Мирът струва много по-малко, отколкото войната Затова наистина се надявам, че сега е дошло времето да проумеят тази съвсем проста истина. Дори дете разбира какво представлява мирът. Но мирът не струва нищо: в това е въпросът. Само войната струва нещо. Войната коства човешки ресурси, криза в емоциите, огромни финансови средства и всякакви други ресурси на човечеството. Цялото това оборудване, използвано за война, може да се използва за строеж на къщи, на трамвайни линии, на станции на метрото или за строеж на мостове за бедните страни. И всички тези пари - милиарди долари - например седем милиона дневно или седмично в Ирак, а кoлко седмици и години минаха вече? Разбирате ли колко много е това? Не можете да си представите, защото е твърде много. Толкова е много, че дори не можем да си го представим. Просто е твърде абсурдно, когато хората гладуват и нямат дори жизнено необходими неща, като чиста вода за пиене. А ние харчим купища пари и човешки ресурси, тонове метал и всякакви ресурси, просто за да правим оръжия за унищожаване. Това е невъобразимо! Нищо чудно, че светът изостава в сравнение с всички други в галактиката. Но не се тревожете, бъдете щастливи. Първо, нашата земя, разбира се, се подобрява. Второ, нашата земя все пак е по-добре от много други планети. Има планети, където е по-лошо. Техните хора са зли, просто олицетворение на злото. И те биха ви измъчвали постоянно. Някои военачалници са били родени там; дори не знам кога; не искам да видя. Това е ужасно. Дори да се разкайват, нямат време да се помолят. Разбирате ли? Ето защо трябва да останат там завинаги, защото нямат време за нищо. Те просто бягат непрекъснато, бягат и се крият, бягат и се крият, по цял ден, без да имат време за нищо друго. Дори адът е за предпочитане пред такъв умствен тормоз. Така че ние поне сме родени на тази планета, където всичко е наполовина, и сме по-близо до Бог. Но дори сега не знам дали мога да бъда от полза за тези хора, които се избиват един друг по такъв начин. Имам предвид, че ако искате да сте войник, трябва да имате в себе си омраза; как иначе ще можете да убивате? Да убивате просто така, защото ви е заповядано. Няма връщане назад. Ако се върнете назад, тогава вие ще бъдете убити от своите, защото сте изменили на страната си.
Използвайте ресурсите на Земята, за да градите и да помагате на другите Трябва да използваме цялата тази интелигентност, пари, време и ресурси, за да научим хората да обичат и да градят. Това е разумно, нали? Трябва да използваме всичко това за мирни цели. Войниците са толкова силни, здрави и в разцвета на живота си, и освен това са толкова големи идеалисти. Когато сме млади, ние сме много големи идеалисти; ние сме герои. Искаме да бъдем полезни за света. Така че тази добра, чиста енергия и ентусиазъм трябва да се използва за мирни цели, за градене на света и в помощ на нуждаещите се. За такъв героизъм младите искат да изразходват енергията си; на тях това ще им хареса. Представете си, че всички правителства кажат на войниците: "Вижте: няма да има повече война, отидете да строите къщи," те биха били много, много щастливи. Биха почувствали облекчение. Биха почувствали, че точно това искат. Обзалагам се, че именно това ще се случи. Всички войници - можете да ги попитате - биха искали да вършат това. Можем да ги обучим отново. Още има време. Защото те са млади, могат да се учат бързо. Имам предвид, че не трябва да се злоупотребява с младежкото им въодушевление, героизъм и идеализъм. Това е разхищение. Младите хора са най-добрите. Казвате им какво да сторят, и те го правят. Те са жадни да служат, жадни са да се учат, да правят добро, защото са пълни с енергия. Жалко е да се използват за война. Това е злоупотреба с тяхната чистота и идеализъм. Така че по-добре да използваме войниците за мирни цели. Можем да запазим армията. Да я запазим и да я използваме за строителство. Във Филипините се опитват да правят това. Това е много добра идея, и аз се надявам да се осъществи. Може би филипинските войници трябва да го направят най-напред, и всички други да ги последват. Трябва да се започне отнякъде. Нашият свят отдавна да е станал рай, ако не водехме толкова войни, което си е чиста загуба на огромна енергия, финанси и ресурси на земята. Няма нужда да ми вярвате; вие самите го знаете. Това е ужасно; така че сега се надявам да виждаме все повече от приближаващите знаци на мира. Той идва, и се надявам да настъпва все повече и повече. Истинският мир наистина трябва да настъпи, защото това е единственият начин да оцелеем на тази планета, Боже мой! Сега трябва да използваме времето си, за да променим хода на историята; иначе всички заедно ще умрем. Добрите и лошите, силните нации и слабите нации, всички ще си отидат. Това, че ще си идем, не е проблем; проблемът е, че не всички хора на планетата са готови да живеят в рая. Когато си идат, те още ще бъдат в шок или ще бъдат нещастни. И това състояние на ума ще ги обрече за дълго време на адско съществуване, по-лошо, отколкото на тази планета. Те ще воюват помежду си в това състояние и след това ще се пробудят и отново ще станат хора, и пак ще воюват помежду си. Чували ли сте за онези истории, как на някои от големите полесражения понякога тези, които имат свръхестествени способности могат да видят, че войниците в астралните си форми все още обикалят наоколо и се опитват да се бият? Или търсите да се биете и мислите, че войната все още продължава, защото ако сега не се просветлите, никога няма да бъдете просветлени. Дори след като умрете; просто ще страдате повече, защото ще можете да виждате повече. Когато сте в тяло, вие можете да се предпазите от част от емоционалните нещастия, да се възстановите и да не изпитвате страданието. Но без тяло ще виждате повече; ще виждате нещастията на самия ад и ще страдате все повече и повече. И това е ужасно.
Да създадем образец за света Така че, въпросът не е в това дали мен ме е грижа ще оцелее ли планетата или не, просто се касае за хората, които живеят на нея. Те трябва да разберат тази идея; трябва да се пробудят за това мирно решение, за истинското предназначение на хората, да изграждат мирна атмосфера, да открият Бог или поне да си спомнят Бог, и да живеят в мир помежду си, точно както Бог желае, както едно време в рая. Иначе ако умрат по този начин, ще страдат повече от сега. Разбирате ли? По тази причина те трябва да прекратят войната и да започнат веднага да изграждат мира. В противен случай, ако умрат, ще бъде ужасно: по-ужасно отколкото да бъдат живи, по-ужасно от войната в Ирак, по-ужасно от 11 септември, по-ужасно отколкото всякакъв тероризъм може да ви накара да се чувствате. Ето защо практикуваме толкова усърдно, ние наистина се молим за мир по свой начин, и го моделираме и подтикваме в сърцата си. И тогава мирът трябва да настъпи; хората трябва да престанат. Просто да спрат! Да си стиснат ръцете, без да поставят никакви условия. Не би трябвало изобщо да има условия за мира, защото и двете страни ще спечелят. Може би ще загубите някое парче земя, но кой го е грижа? Ако има потоп, както по времето на Ной, ще загубите всичко. Ще загубите цялата земя, да не говорим за едно парче! Защото ако тайфун като Катрина дойде, ние също ще загубим милиарди долари за нищо. Така че ако загубим милиарди долари или парче земя, или дори някоя страна, за каузата на мира, така да бъде. За какво са ни граници? Защо изобщо се нуждаем от държави? Ако не съществува Египет, можете да се преселите в Германия. Ако премахнат границата, например, между държавите ви, и станете гражданин на друга страна, какво толкова! Също като мен, аз съм гражданин на Олак и на Великобритания, и сега съм в Германия, кой го е грижа? А вие, приятели, идвате дори от Англия, Финландия, Полша, Гърция, Хърватска, Франция, Унгария, Ирландия, Русия, Испания, Румъния, Австрия, Швеция, Швейцария, Естония, Словакия, Словения, Чехия, Африка, Украйна - добре дошли! България, Италия и дори Израел. (Поздравления, вашата страна се подобрява. Ние празнувахме мира между вашата страна и палестинците в продължение на една седмица. Ядохме торта и танцувахме, просто за да подкрепим още повече мира и да го направим по-реален, да подобрим положението с леко побутване.) Откъде другаде? Шри Ланка, Колумбия, Белгия, разбира се Германия, Индия, Америка, Австралия, Нова Зеландия, Иран - о, чудесно. Интернационално е, като малки Обединени Нации, и сме щастливи заедно. (Аплодисменти) Това е пример, който светът трябва да следва. Така че актът на вашето идване тук има много значения. Първо, вие естествено искате да видите мен, вашата прекрасна Принцеса; това го разбирам. (Аплодисменти) Второ, искате да медитирате заедно, което е много важно, и трето... да ядете! (Смях) Но най-важното е, че давате пример; позволих ви да дойдете, за да осъществим мира в една част на света. Защото ние всички имаме телепатични способности; казах ви вече. И ако живеем в мир тук, ще живеем в мир навсякъде. (Аплодисменти) Това е мини-модел, който светът да следва; такъв трябва да бъде светът, и те трябва да последват нашия пример, как ние живеем в мир заедно. Тук никой не го е грижа дали сме от Иран или от Чехословакия. Ядем същата храна и седим на същия под, ако изобщо намерите къде да седнете. Така че тук се борите за място и за храна, но по един любящ и мирен начин. И сме толкова щастливи; дори можете да си седите така в ъгъла. Това е всичко, от което се нуждаем, просто един малък квадрат и сме щастливи! Това, което правим тук заедно, ще се отрази на целия свят. Това, което правите в своя дом, във вашата седмична групова медитация, ще повлияе на целия свят. И тогава той ще се промени. Някои хора се учат по-бавно; други по-бързо. По-добре да се учат по-бързо! Няма много време. Но те учат бързо.
Бъдете подготвени да действате позитивно и бързо Мисля, че светът сега много добре осъзнава, че трябва да се направи нещо. Не могат повече да се извиняват, че не знаят; те наистина знаят, защото това, което засяга съседа, засяга и теб. Представете си всички хора от низините - като има наводнение, те няма да имат време да строят Ноев ковчег. Те няма да знаят предварително и то ще ги удари бързо, според репортажите, което също е логично, освен ако не стане чудо. Представете си, че всички тези хора, като няма къде да отидат, побегнат към града, към по-високата земя, където няма наводнение, няма бедствие - къде другаде да отидат? Тогава те ще са изгубили всичко. В такъв момент ще има твърде много хора дори за нас, за да отидем и да ги спасим или да помогнем, и тогава няма да имат домове. Ще са изгубили всичко; няма да имат какво да губят повече и ще изпаднат в паника. Ще започнат да плячкосват градовете, и могат дори да предизвикат по-страшна война от досегашните. Следователно, това, което засяга тях, засяга всички. А не: "Окей, аз съм президентът, това не се отнася до мен." Или "Аз съм губернаторът, висш служител; това не ме засяга," или, "Аз живея на по-висока земя; не живея близо до морето; това не ме касае." Това засяга всички, защото ако нахлуят стотици хиляди хора по едно и също време, гладни, стресирани, неориентирани, умиращи от глад и объркани, те са способни на всичко. Ще бъдат като така наречените войници зомбита, а това е най-лошото, с което можете да се сблъскате. Тогава те няма да искат и да знаят за нищо. За тях ще бъде прекалено трудно дори да запазят разсъдъка си. И не съществува оръжие, което да може да спре такава война. Би било ужасно. Така че по-добре е да бъдем подготвени, и който има авторитет и сила, трябва да ги използва за променяне начина ни на живот. Ние трябва да пречистим нашата планета, и то по-бързо!
| |||||||
