Вие постоянно ме питате: защо не мога просто да набия дяволите и да ги изритам, и тогава да освободя целия свят или да освободя учениците, най-малкото да сготвя цялата им карма на къри, и да приключа с нея? Защо има останала карма за този живот? Понякога учениците също преживяват малко страдание или заболяване. Но вече е много по-добре отпреди, защото почиствате дома си всеки ден с медитация и с вегетарианска "метла". Не е ли така? Хората винаги чистят дома си с метла. Тя е направена от дърво. Или, като ядете зеле или нещо подобно, поемате много фибри, и това също почиства системата ви. Това ви прави все по-здрави всеки ден. Ето защо всички вие изглеждате по-млади, отколкото преди посвещението. Не ви е нужен салон за красота, нали? Не, наистина не.

Така че, причината поради която никой Учител не може напълно да заличи кармата на учениците или кармата на света изобщо или да се намесва при някакви неблагоприятни обстоятелства е, защото и двамата противници трябва да спазват правилата на игралното поле. Също както двата отбора на футболното игрище трябва да спазват едни и същи правила. Можем да си говорим, но не можем да ги нарушим само защото някой принадлежи към нашия отбор. Когато той ритне някого, когото не е трябвало да рита, не можем да направим нищо за това. Той трябва да напусне играта. Това, че ни е приятел, не означава, че можем да го покрием. И ако противниковата група спечели или играе по правилата, не можем да ги ритаме или да ги унищожим, само защото са от противниковата, вражеска група.

И така, по същия начин в този свят играят два отбора. Единият е положителен - едната страна - а другият е отрицателен, или така наречената вражеска страна. Тя винаги ни създава неприятности, поставя ни пречки и т.н. Но ние им дължим нещо отпреди. Ние живеем в този свят, и сме свързани с тях в продължение на много животи. Така че сега не можем да забравим какво сме им причинили, или какво са им причинили нашите приятели в миналото и просто да покрием приятелите си, и да се отнасяме с противниците несправедливо или по нечестен начин.

Следователно, не че ние нямаме сила. Не че Учителят не може да направи нищо. Учителят може да промени цялата вселена, но трябва да играем честно. Иначе не сме достойни да бъдем Светци или духовно практикуващи. Ето защо понякога виждате, че много Учители са изключително търпеливи. Като Шакиамуни Буда: Той можел да отиде в която си пожелае Земя на Буда или да направи каквото поиска. Той можел да се погрижи за кармата на учениците. Можел да направи хората Арханти за една нощ. Но не могъл да промени кармата на родното си място, когато имало война и конфликт със съседна страна, просто защото не искал да се отнася несправедливо с хора или други същества. Но това му коствало репутацията. Много хора, включително учениците Му по онова време, загубили вяра в Него и мислели, че Той не може да направи нищо. Дори членовете на собствения му клан били в опасност; те можели да бъдат посечени и Той не можел да го предотврати. Той само отишъл да разговаря с тях; само това направил. Опитал се да ги убеди във вредните последици от войната и в цикъла на кармата. Но те не го послушали. Силата на кармата, която ги свързвала, била твърде силна, така че те се прегърнали и умрели заедно.

Буда не можел да се бърка, защото бил честен играч. Както и Исус Христос, Той е притежавал много вълшебни сили, според легендата. Така че би трябвало да е можел да се спаси. Но Той не го направил. Приел го е. Миларепа от Тибет също е знаел, че ще бъде отровен. Всъщност той казал на жената: "Първо иди и вземи от онзи човек наградата, че си ме отровила. И тогава аз ще я изпия. Иначе, ако я изпия, ще умра и той може да не ти даде парите."

Така че те всички са знаели предварително. Шакиамуни Буда също е знаел, че ще умре. Той е казал: "След три месеца ще отида в голямата Нирвана." Това означавало, че ще си отиде от този свят. И тогава Той се надявал Ананда да му каже: "Моля те, не умирай." Но Ананда може би се бил замислил дълбоко за нещо друго, или бил гладен, мислел за чапати, и не чул какво му казал Буда в това време. Буда му намекнал три пъти, но Ананда не казал нищо. Вероятно той все още си мислел за чапати; когато се молите само веднъж на ден, е трудно да държите ума си далеч от чапатито. Така че той не помолил Буда да остане в този свят. И след това, на Буда му писнало. Той казал, "Окей, след три месеца ще си ида от този свят." И тогава Ананда се събудил от чапатения си сън, и извикал: "О, моля те, не си отивай!" Но било прекалено късно. Ако Буда те пита три пъти и ти не отговориш, вече е решено. И тъй като Майа, кралят на илюзията, винаги се навъртал около Буда, когато Ананда не отговорил, кралят на илюзията казал: "Виждаш ли? Никой не те иска! Значи трябва да си отидеш."

Буда казал: "Добре." Той знаел. Но все пак си отишъл. Можел да изчака друг момент, когато Ананда е бил сит и е медитирал добре и е имал ясен ум. И тогава е можел да зададе въпроса си. И Ананда вероятно е щял да знае какво да каже: "О, моля Те, Учителю, не си отивай!" Но той грешно е избрал момента, може би защото все пак е трябвало да си отиде. Точно като Миларепа или Исус Христос, Той знаел, преди да си отиде. Той казал: "Това е последният път, когато ме виждате. Утре, или след кратко време, няма да ме виждате повече." Той знаел това. И дори казал на учениците Си, че този, който топи хляба си в соса, еди-кой си щял да го продаде за, да кажем, двеста долара.

Както виждате, така наречените Учители на света, Те знаят всичко. Те знаят какво правят. Но понякога играят с нещата такива, каквито са, защото този свят вече е създаден и Те не могат да го унищожат. Много хора искат да останат; цялото население на света се вкопчва в тази планета и не иска да я напусне. Така че дори Буда не иска да я разруши. Ако кармата не е прекалено тежка, ако все още е балансирана, тогава планетата ще продължи да съществува. Но ако планетата съществува, ще съществува и законът на кармата, и това никога няма да свърши. Така че, днес убиват някого, след това неговите деца убиват убийците и после техните деца убиват неговите деца и така нататък и така нататък, докато тази група от хора се пробуди и осъзнае безполезността на този безкраен порочен кръг. Тогава те спират да отмъщават и се успокояват, и тогава всичко ще се промени.

Иначе хората на този свят продължават да играят и играят непрекъснато, и никога не спират. Така че когато Буда дойде тук, Той също трябва да спазва правилата на играта. В противен случай, преди всичко Буда няма да може да дойде. Дори Бог не може да дойде тук. Например, ако някой президент иска да се присъедини към футболния отбор, дори той да е президентът на Съединените Щати и да е уважаван от целия свят, може ли да се присъедини, без да спазва правилата на футболния отбор? Може ли да рита, когото си поиска? Не! Ще го изгонят веднага; не може, понеже е президент, да излезе на игрището и да си рита топката насам-натам.

По същия начин, този свят е игрално поле на чувстващите същества на тази планета, и на това ниво на съзнание. И така, този свят е игрално поле на жителите на планетата - човешки същества или животни, духове или гоблини, онези, които остават на планетата невидими. Дори Бог да иска да дойде тук и да убеди някои от децата Си да се върнат у Дома или се опита да намери онези, които не искат да се приберат у Дома с Него(Нея), Той(Тя) трябва да се съобразява с правилата тук.

Например, ако президентът харесва някой от футболистите и иска да се сприятели с футболната звезда, единственият начин да излезе на игрището и да се сприятели с този човек, е самият той да стане футболист, поне за известно време или да се преструва на такъв. Затова трябва да научи правилата и да ги спазва. И в края на краищата, лека-полека, той се сприятелява с футболната звезда. Тогава може да разговаря с него, да му помага или да го обича, или да привлече вниманието му към себе си, или да спечели любовта му. Иначе не може ей-така да се натрапи, само защото е президент. Дори да притежава цялото футболно игрище, не може да излезе просто ей-така. Дори собственикът на игрището не може да излезе; дори най-големият милионер на света не може просто да излезе на игрището и да се смеси с футболистите.

<< Съдържание >> Препоръчай тази страница на приятел